САЩ: България е лесна мишена за руски хибридни операции

Продължителната политическа нестабилност, острото разделение в обществото, слабият контрол и ниската устойчивост срещу дезинформация правят България особено уязвима за външна намеса. Това се констатира в доклад на Изследователската служба на Конгреса на САЩ за руската хибридна война в Европа, предаде БГНЕС.

Документът, озаглавен „Руските хибридни действия в Европа: въпроси пред Конгреса“, е публикуван на 11 август 2026 година от службата, която е част от Библиотеката на Конгреса.

В него е цитирано изследване, според което България е една от държавите в Европейския съюз с най-слаба защита срещу злонамерено информационно влияние от недемократични сили.

Като основни причини са посочени продължителната политическа нестабилност и поляризацията, изградените мрежи за разпространение и многократно усилване на манипулативни послания, овладяването на държавни институции, слабият регулаторен контрол и ниската обществена устойчивост.

Оценката е направена преди парламентарните избори в България през април 2026 година. В очакване на евентуална намеса българските институции са предприели мерки срещу дезинформацията и хибридните заплахи и са поискали помощ от Европейския съюз, отбелязват авторите.

България и Румъния са разгледани заедно като две държави от ЕС и НАТО в Черноморския регион, срещу които руските хибридни действия са се засилили след пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 година.

Според доклада подобни действия могат да застрашат вътрешната стабилност, националната сигурност и критичната инфраструктура на двете страни. Те могат да попречат и на разработването на енергийните ресурси в Черно море и на осъществяването на други стратегически икономически проекти.

Сред основните заплахи за България са посочени политическата намеса, дезинформацията, кибератаките, смущенията в сателитната навигация и възможните саботажи срещу отбранителната промишленост.

Докладът отбелязва, че европейски представители са обвинявали Русия в опити да влияе върху избори чрез дезинформация, манипулиране на социалните мрежи, незаконно финансиране на кампании и поставяне на политици в зависимост. Сред засегнатите държави са посочени България, Франция, Германия, Полша, Черна гора и Молдова.

България е била обект и на DDoS атаки, при които интернет страници и електронни услуги се претоварват с огромен брой заявки, за да бъдат извадени от строя. Българските институции и експерти са свързвали такива нападения с проруски хакерски групи.

Мишени са били системи, свързани с изборите, държавни информационни мрежи и критична инфраструктура, се посочва в документа.

Друг риск са възможните саботажи срещу българската оръжейна индустрия. Докладът допуска, че предприятия от сектора може да са били обект на операции, свързани с Русия.

Авторите се позовават на разследвания и публикации за предполагаемо участие на руското военно разузнаване в саботажи и опити за убийства, насочени срещу оръжейни предприятия и хора, свързани с производството и доставката на боеприпаси за Украйна.

В документа се разглеждат и зачестилите смущения в GPS навигацията над Черно море.

В отговор до Радио „Свободна Европа“ българското Министерство на отбраната е заявило, че смущенията се причиняват от „системи за радиоелектронна борба“, но не е посочило кой стои зад тях. От ведомството са уточнили, че информацията за самите системи, начина им на действие и мерките за противодействие е класифицирана.

Подобни смущения могат да създадат опасност за въздушния и морския транспорт и за военните операции в Черноморския регион.

България и Румъния са сред шестте държави, разгледани подробно в доклада като обект на руска хибридна активност. Останалите са Полша, Литва, Латвия и Естония. Всички се намират по източния фланг на НАТО, подкрепят Украйна и заемат стратегическо положение в районите на Черно и Балтийско море.

В по-широк европейски контекст руските хибридни действия включват саботажи, убийства и опити за убийства, кибератаки, нарушения на въздушното пространство, заглушаване на GPS сигнали, повреждане на подводни кабели и тръбопроводи, изкуствено насочване на мигрантски потоци и намеса в политически и изборни процеси.

Едно от цитираните изследвания показва, че броят на руските хибридни атаки в Европа се е увеличил четири пъти между 2023 и 2024 година. Друго разследване е установило най-малко 151 предполагаеми руски операции между февруари 2022 и март 2026 година.

Според представители на САЩ, европейските държави и НАТО тези действия целят да отслабят подкрепата за Украйна, да разединят Европа и да проверят докъде се простират възможностите и решимостта на Алианса, без да се стига до открита военна конфронтация.

Авторите подчертават, че отговорността за хибридните операции често се доказва трудно. В някои случаи руското участие е ясно установено, докато в други обвиненията се основават на косвени доказателства и разузнавателни оценки с различна степен на достоверност. Москва редовно отрича да стои зад подобни действия.

След масовото експулсиране на руски дипломати и заподозрени разузнавачи от европейските държави руските служби са започнали все по-често да наемат посредници за отделни операции, се посочва в доклада.

Това могат да бъдат хора без специална подготовка, престъпни групи или цели мрежи от изпълнители. Някои от тях може дори да не знаят, че задачите им са възложени от руските разузнавателни служби.

Докладът очертава няколко възможни действия на Конгреса на САЩ – засилване на помощта за европейските съюзници, разширяване на санкциите срещу руските разузнавателни структури и подобряване на военното, разузнавателното и полицейското сътрудничество срещу хибридните операции.

Според авторите продължаващата руска активност застрашава не само сигурността на Европа, но и стратегическите интереси на Съединените щати и ангажиментите им към съюзниците от НАТО.